Програма ИСПА е предприсъединителен финансов инструмент за 10-те страни от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, за периода 2000-2006 г. и заедно с програмите ФАР и САПАРД се включва в механизмите на финансова помощ, оказвана от Съюза за подготовката на икономиките на страните-кандидатки за присъединяване. Следователно, изпълнението на програмата следва да се осъществява в контекста на такива рамкови документи за отношенията между ЕС и страните-кандидатки като "Партньорство за присъединяване", Националните стратегии на източноевропейските страни за присъединяване към Съюза, техните Национални програми за приемане на европейското законодателство и др. От друга страна, ИСПА и САПАРД, лансирани в съответствие с политическите решения на Европейския съвет от Люксембург през декември 1997г. , са нови инструменти, които следва да се разглеждат и като част от процеса на реформиране на Структурните фондове на Съюза в съответствие с приетия "План 2000". Не е случаен фактът, че двете основни сфери на дейност по програма ИСПА съвпадат с тези на Фонда за сближаване на ЕС.

Помощта на ЕС в рамките ИСПА се предоставя в съответствие с изисквания на Регламент на Съвета № 1267/99, според който подкрепата на Общността за страните-кандидатки се оказва в областта на икономическото и социално сближаване и във връзка с екологичната и транспортната политика и "допринася за целите, залегнали в Партньорство за присъединяване за всяка източноевропейска страна, както и за съответни национални програми за подобряването на околната среда и на транспортните инфраструктури мрежи" /чл. 1 (1) и (2)/, като вниманието е насочено към две основни мерки:

§ Мерки за опазване на околната среда, които дават възможност на страните-бенефициенти да изпълняват изискванията на екологичното право на Общността, както и целите на Партньорствата за присъединяване;

§ Транспортни инфраструктури мерки, които насърчават устойчивата мобилност, а по-специално тези, които представляват проекти от общ интерес, основаващи се на критериите на Решение № 1692/96/ЕС, а и тези, които дават възможност на страните-бенефициенти да изпълняват целите на Партньорствата за присъединяване; това включва взаимообвързаността и взаимната оперативна съвместимост на националните мрежи и с транс-европейските мрежи, както и достъп до такива мрежи. /чл. 2 (2)/.