Програма ФАР - икономическо и социално сближаване

ВЪВЕДЕНИЕ

Програма Фар е създадена през 1989 с цел да подпомогне процеса на преход в Полша и Унгария, а по-късно е приложена и в други страни. Постепенно програмата е пренасочена към подготовка за присъединяване към ЕС.

Ръководният принцип на регионалната политика на ЕС към настоящия етап, е да продължи концентрацията върху подкрепата за регионите, които изостават в своето развитие, т.е. тези които имат най-големи проблеми от гледна точка на инфраструктура, създаване на икономическа активност и обучението. Прилагането на такава политика се опростява чрез намаляване на спектъра на мерките за подкрепа. Съществени промени са направи и в начина, по който се управляват фондовете на ЕС.

За страните-членки и регионите е от особено значение да разберат, че е в техен интерес да поемат бъдещето в собствените си ръце и да управляват сами средствата, предоставени от ЕС. Сега основната отговорност за управлението и контрола върху разходите e тяхна. Европейската Комисия се намесва само да проверява дали съществуват ефективни системи за финансов контрол.

Средствата по Програма ФАР се набират от общия бюджет на ЕС и от национално съфинансиране. Разпределението на финансирането става по критерия - БВП на глава от населението за конкретен район. Обхватът на действие е локален - за целта България е разделена на шест планови района.

Финансовите средства по ФАР се отпускат като безвъзмездна помощ, а обхвата на дейностите й се е разширил значително. Програма ФАР демонстрира постоянна гъвкавост, като се приспособява към променящите се приоритети и характер на процеса на реформите във всяка от страните-кандидатки за членство в ЕС. От 1994 г. програмата е увеличила средствата в подкрепа на законодателството и административните структури, както и за проекти, които подпомагат демократизацията и гражданското общество, и за инвестиции в инфраструктурата, включително и за трансгранично сътрудничество.

До края на периода 2000-2006 г., програма ФАР ще остане основния инструмент на Общността, насочен към сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа. До присъединяването на всяка от страните, ФАР ще продължи да прилага същите цели като по Цел 1 на Структурните Фондове, а самите Структурни Фондове ще се въведат по-късно.

Смисълът на Структурните Фондове е да приведе всички региони/държави от ЕС към ниво на социално сближаване средно за ЕС. Като част от тези мерки е и преодоляването на регионалните различия в рамките на отделните държави.

РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА НА ЕС

Основната цел на регионалната политика на ЕС е да насърчи ускореното социално и икономическо сближаване в Съюза. Регионалната политика на ЕС се основава на финансовата солидарност, доколкото част от приноса на страните-членки към бюджета на Общността се насочва към по-малко проспериращите региони и социални групи.

За да се оценят тези различия, трябва преди всичко да сравним равнищата на благосъстоятелност, генерирано от всяка страна, определено чрез нейния БВП. Например в Гърция, Португалия и Испания БВП на глава от населението е само 80 % от средното за ЕС. Люксембург обаче има БВП на човек от населението с 60 % по-висок от средния за ЕС. 10-те най-динамично развиващи се региона в ЕС имат БВП на човек от населението три пъти по висок от този на 10-те най-слабо развити региона.

С други думи, не всички европейци имат едни и същи предимства и шансове за успех, когато се сблъскват с предизвикателствата на глобализацията. Всичко зависи от това дали те живеят в проспериращ или по-беден регион, в динамична или в западаща област, в град или село, в периферията или в икономическото ядро на Общността.

Ето защо страните-членки прилагат европейска регионална политика финансирана чрез средствата на ЕС (Структурните Фондове и Фонд "Сближаване"), която отразява тази солидарност между гражданите на Общността. Структурните Фондове са механизма, посредством който финансовите ресурси са пренасочват към по-слабо развитите региони в страните-членки.

Ролята на ЕС обаче не се свежда само до финансовия принос. Чрез своята регионална политика ЕС налага своето виждане за развитието, планирано на местно ниво. Когато е необходимо, тя се намесва и допринася за развитието на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз.

Непосредствено след приемане на правилата за регионална подкрепа за периода 2000-2006 г., Европейската Комисия представи своите приоритети за новите стратегии в областта на икономическото и социално сближаване.

Предложенията, които страните-членки и съответните региони подготвят, се базират на тези насоки, което засилва значението както на националните приоритети, така и на тези, определени на база опита и практиката, чийто резултати са били с най-голямо въздействие в Съюза. Съвместното действие и насърчаването на европейския модел на регионално развитие не трябва да се разглежда като спънка за гражданите в Съюза, а по-скоро като възможност във все по-глобализиращия са свят.

Ръководният принцип на регионалната политика на ЕС към настоящия етап, е да продължи концентрацията върху подкрепата за регионите, които изостават в своето развитие, т.е. тези които имат най-големи проблеми от гледна точка на инфраструктура, създаване на икономическа активност и обучението. Прилагането на такава политика се опростява чрез намаляване на спектъра на мерките за подкрепа. Съществени промени са направи и в начина, по който се управляват фондовете на ЕС.

За страните-членки и регионите е от особено значение да разберат, че е в техен интерес да поемат бъдещето в собствените си ръце и да управляват сами средствата, предоставени от ЕС. Сега основната отговорност за управлението и контрола върху разходите e тяхна. Европейската Комисия се намесва само да проверява дали съществуват ефективни системи за финансов контрол.

Как функционира?

Европейската регионална политика е обща за всички страни-членки и се базира на финансовата солидарност. Тя позволява трансфер на около 35 % от бюджета на ЕС (който основно се набира от най-богатите държави) към по - слабо развитите региони. Този подход подпомага не само страните-бенефициенти, но и страните, които са нетни донори, тъй като техните предприятия печелят от възможностите за големи инвестиции и от трансфера на икономическо и технологично ноу-хау, особено в регионите, където различните видове икономическа активност не са все още напълно изчерпани. Регионалната политика позволява на всички региони да спомогнат повишаването на конкурентноспособността на целия ЕС.

Европейската солидарност се изразява преди всичко чрез четирите Структурни Фонда. Във всички страни-членки те имат мултипликационен ефект върху икономическите и социални фактори, като по този начин стимулират развитието регионалната икономика.

Четирите Структурни Фонда не са единен финансов източник в бюджета на ЕС. Всеки от тях има своя специфична област, макар че те работят съвместно:

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) финансира инфраструктура, инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми;
Европейският Социален Фонд (ЕСФ) насърчава връщането на безработните и необлагоделстваните групи към пазара на труда, главно чрез финансиране на мерки за обучение и на системи за набиране на работа.
Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) подпомага адаптирането и модернизирането на риболовната индустрия.
Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, секция "Ориентиране" (ЕФОГЗ) финансира главно мерки за развитие на селското стопанство и фермерите, основно в изоставащи райони. Секцията "Ориентиране" също подкрепя селските райони, но единствено в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Структурните Фондове не финансират отделни проекти, а многогодишни програми за регионално развитие, разработени съвместно от регионите, страните-членки и Европейската Комисия. Те отчитат насоките на Комисията за ЕС като цяло.

Фонд "Сближаване" предоставя директно финансиране за индивидуални проекти за подобряване на околната среда и развитието на транспортните мрежи.

За да повиши въздействието и се осигури постигане на възможно най-добрите резултати, 94 % от средствата по СФ се концентрират върху три цели, определени като приоритети:

Цел 1 (териториална)
Подпомагане на регионите, чието развитие изостава, напр. чрез изграждане на базова инфраструктура или чрез насърчаване на инвестициите в развитие на бизнеса. По тази цел са обхванати 50 региона в ЕС, или 22 % от населението на Съюза, като тук са съсредоточени 70 % наличните финансови средства.

Цел 2 (териториална)
Подпомагане на икономическата и социалната конверсия в индустриални, селски, градски или зависими от риболова области, които са изправени пред структурни трудности. 18 % населението на ЕС живеят в такива региони, като за тях са разпределени 11,5 % от общото финансиране.

Цел 3 (тематична)
Модернизиране на системите за обучение и насърчаване на заетостта. Мерките финансирани по Цел 3, покриват цялата територия на ЕС, с изключение на регионите по Цел 1, където мерките за обучение и заетост са включени в общите регионални програми. На Цел 3 се падат 12,3 % от общата финансовата подкрепа.

Проекти по програмата:
2006
Развитие на българския екотуризъм
ZIP документ 2.69MB
Инвестиране в бизнес инкубатори в райони в индустриален упадък
PDF документ 91.59KB
Професионално обучение
PDF документ 84.61KB
Обновяване на центрове за професионално обучение
PDF документ 84.06KB
Услуги за МСП и технологична грантова схема
PDF Word документ 55.98KB
Високо технологични бизнес инкубатори
PDF Word документ 169KB
Развитие на културния туризъм в България
PDF документ 56.95KB
Пътища за достъп до туристически обекти
PDF Word документ 66.34KB
Инициативи на пазара на труда
PDF документ 93.9KB
Социална интеграция
pics/pdf.gif 81.79KB